В Индия

Привечер е. Красивият залез оцветява в огнено-оранжево небето и спокойните води на Ганг. Силуетът на монах се откроява на фона на Хималайските възвишения, а далечният звук от пеещи вечерна молитва индуси допълва идиличната обстановка, неподвластна на времето. Крача по главната улица на Ришикеш и потъвам в многообразието на тази различна култура, същинско предизвикателство за европейския ум. Маймуна, грабнала парче сухар, виси на дърво пред полуразрушена къща със син прозорец. От многобройните манастири се носи наситеният, упойващ, сладък аромат на пръчици, който се смесва с миризмата на „бързата храна”, а тя се приготвя на земята от седнали в прахоляка винаги доволни от живота хора, облечени с възможно най-шарените дрехи, комбинирани по начин, който вероятно никога няма да разбера! Очевидно е, че тук естетиката съществува в други измерения. Търговци хвалят най-добрата си стока, просяци оглеждат с надежда всеки по-заможен пътник, а кравите, разминаването с които изисква известна ловкост, излъчват безразличие. И докато се питам дали кравите са повече или маймуните, без да искам се бутам в поредното рогато добиче, достолепно преминаващо покрай мен, но не се изненадвам, правя път на свещеното животно – все пак съм в Индия, а малката подробност, че то е по-голямо от мен, няма да споменавам. Прекрачвам прага на интернет магазинчето, а там ме чака моят свят, и не бих се учудила, ако се окаже, че индийците имат вече и бог, покровител на интернета.