Мишелов

Със клюн по-здрав от як обков
На лов излезе Мишелов.
Разпери той крилете мощни
Заякнали във полетите нощни
И с боен вик, оттекващ в планината
Разцепи въздуха в гората.

Летеше той и гордата осанка
Хвърляше в тревата мрачна сянка.
И знаеха и плъх, и мишка
Че иде сетната въздишка.