Фотографи,траки и лешояди

автор: Марин Василев

Вече няколко седмици се минаха от посещението ни в Източни Родопи,а нуждата ми да го споделя с някого не отмина.Приключението ни се оказа особено и многопланово,така да се каже-с неочакван край(поне за нас).
Както и заглавието показва-ние се събрахме около 12 човека с фотоапарати и вдъхновени от обаятелна личност се запътихме на „лов” за лешояди,стари изоставени селца и тракийски реликви(по възможност слабо известни или неизвестни).
И така-три коли народ поехме към Родопите и по точно към Маджарово.

Опа!Забравих предисторията!
Моята причина да тръгна е,че всъщност бях ходил вече там.
На времето много слушах за колеги,които по месеци стояха в този район съвсем сами за разни изследванияи и за мой срам се тревожех за тях или поне не ги разбирах.
В един момент една колежка ме помоли да и пазя страх в пътуването и там и аз се съгласих.Трябваше да обикаляме село по село и поляна по поляна района в търсене на някои животински видове.
Аз (и тя) останахме очаровани най-вече от местните хора.Изобщо не завиждаха на малкото все още небългарски програми за опазването на „грозните”лешояди,а напротив помагаха.Въпреки безработицата тогава и изостаналостта,те се обаждаха преди всеки взрив от мините за рудодобив на биолозите за да наглеждат гнездата на птиците.Помагаха ни по всички начини.Оказа се че дивата природа необезпокоявано съществува досами селата им,а и вътре в тях.Веднъж си оставихме раниците пред един магазин и попитахме за един човек.Продавачът пожела да ни откара с колата си до там.Когато посегнахме за раниците си той се удиви.Та нали си оставяше за неопределено време(оказаха се 45 минути)магазина незаключен...никой нямало да ни ги пипне.Досрамя ни и така си ги оставихме пред магазина.
С други думи-оказа се че посетих един свят извън времето,много спокоен и различен от познатото.Нямаше от какво да пазя страх на колежката ми и от скука се стараех да я плаша непрекъснато.
Доста години след това прекрасно пътуване реших да си сверя впечатленията и да видя истина ли са те и каква промяна е настъпила там.

И така колите ни отпрашиха към неизвестното...
В началото-нищо особено-магистрала.После свихме по едни пътчета.Те пък се завъртяха през едни хълмчета и гори,но не се откриваха особенни гледки в далечината за да разберем какво ни очаква.При редките ни спирания за почивка почнахме да усещаме странни разлики.Бръмбарите от софийско тук бяха гиганти пет пъти по-големи.Странни насекоми,пеперуди,а и целият ланшафт-различен.Уж нищо особено,ама всъщност нещо витаеше наоколо.
Изведнъж се ширна реката Арда в долината си и чепатите,нелогично разхвърлени и извисяващи се червеникави скали и зъбери от вулкана около града Маджарово.Изглеждаха като лунен пейзаж.
Така денят ни завърши с усещането не че бяхме пристигнали някъде,а че бяхме пристигнали някъде другаде...

С лешоядите постигнахме грандиозен успех.
За сведение това са птици най,най-меко казано грозни.Плешиви,шията им и тя гола,после- разбираемо защо- мръсно бяла яка,останалото:скучно черно.Но и те,бедните, са с правото си за живот въпреки странният си вид.Останали са много малко в Европа.А са впечатляващи с размерите си.Размах на крилата-3 метра.Не е шега работа.
Та тея чешити летят високо и гледат далеко!Освен за храна наблюдават зорко и поведението на себеподобните си във въздуха.Ние се бяхме скрили в укритие,но поне бяхме много народ накуп-вдигахме шум и ги плашехме.Това се оказа в наш плюс,обаче,защото спомогна да прииждат птици дори от Гърция(4 часа път-летене).Но ние не знаехме това и тъкмо решихме да си ходим,когато от амбразурите на укритието започнахме да виждаме десетки гигантски сенки да пробягват през тревата и изведнъж започнаха да кацат на 30 метра от нас където бяхме заложили стръвта.Неописуемо!Джурасик парк!Повече от 90 гигантски птици пред очите ни кацнаха,почнаха да се бият,ядат,позират и да мучат като крави.Абе не е истина.Съдрахме се да снимаме.
Оказа се,че сме били всякакви рекорди-събрахме почти цялото лешоядно население на Родопите...
Между другото тези птици много си пасват на лунният пейзаж на Източни Родопи.

След като се наситихме на птички ние се юрнахме да търсим и снимаме тракийски светилища (ако това са светилища,разбира се-аз не съм особено разбиращ).
Тук е нужно едно пояснение за некомпетентните от некомпетентен като мене.
Изглежда траките са ни оставили наследства от два техни периода.Единият е по-късен,но по-известен,когато вече имат гръцко влияние.Гробниците са им ефектни,интересни и прилежно изрисувани-личи си планирано,разумно,така да се каже съвременно строителство.
Другият период в най-снизходителният поглед може да се нарече градеж.Струпани камъни с неясен план и функция,забити камъни или издълбани в скалите дупки,ниши или каквото и да е.Твърди се,че по цяла Европа,а и по целия свят съществуват в различни разновидности такива градежи.Това бил първият етап.
Този етап е отразявал примитивни култови и духовни нужди на населението.Още не била дошла нуждата да впечатляват някого.Такъв пример е Стоунхендж в Англия.При нас май съществуват повечето видове.Имаме скални ниши,долмени,кромлехи.
И така започнахме да търсим слабо известни,по-неизвестни и почти неизвестни такива!Не бе лека работа,някои не ги намирахме.Пръскахме се в горите и търсехме.Местните нещо знаеха,но не съвсем точно.Гледките от хълмовете бяха странни,но чудати.Сякаш бяхме на сафари и всеки момент можехме да видим жирафи или слонове.Просто хълмчета с рехави или не гори, не особено високи,с много поляни,сухи но не трънливи или непроходими както в Гърция-благороден и спокоен изглед.Релефа винаги се разнообразяваше с обли скалисти струпвания от където можеше да се види до съседните хълмове.
Първият долмен ме разочарова.Три отвесни камъка с плоча отгоре.Като малка къщичка без предна стена.Голяма работа.
Вторият бе странно издълбан във вулканична скала като малка пещера,но и нещо зидано вътре.Е,добре една дупка!
Третият полуразрушен но с ясен план.Предверие,предна стена(камък)с квадратна дупка посредата.Още няколко да него...
Нишите не видях,защото се разделихме като група,но по едно време-кромлех.На едно хълмче наредени камъни в кръг като в Стоунхендж,но по-ниски,по средата-други,но плоски.Интересно!Започна да става странно и мистично.Все пак навъртяхме към 800 километра по никому неизвестни пътчета по Източни Родопи и май от Странджа и лека полека стана мистично.Ами то да откриваш дето е думата на всеки хълм странни градежи,повечето нетуристически,затънтени,с неясно предназначениемно но все пак старателно градени и от толкова стар период си е досег с мистичното.Нещо сякаш навлязохме в друг свят.Без да искаме се появиха въпроси в нас.
А от момента,в който освен да гледаме се появиха и мисли-пътуването ни се превърна в духовно.

Последна част от плана-снимки на стари села.Много хубави села,стари.Дотук добре!Нямам друг коментар.Изоставени от бога!
Изненадата ни бе от хората.А и селата не бяха напълно изоставени.
Но отново да отворя скоба!
Тея хора от Източни Родопи-ама много свестни.Закъсахме с колата в един град.Ама кой ли не дойде да ни помага.Чак извикаха някакъв специалист който си бе тръгнал на почивка да се върне заради нас(бе съботен ден).Междувременно ние обикаляхме града с фотоапаратите и един дядка излезе с бутилка вода,че помислил,че сме ожаднели.Други ни набраха кайсии,като видяха,че ги събираме от земята от двора им.И все такива.
В селата-уж запустели,но се намери кой да ни привика за кафе.На едно място едни си нижеха тютюн на сянка и пееха чудни песни.Позволиха ни да ги снимаме на воля,аз ги записах с видеокамерата.Ако мене някой турист-японец рече да ме снима като явление докато си копам двора определено ще го ковна с мотиката.
В друго село посетихме една църква.Направи ни лошо впечатление,че бе с бронирани врати.Вътре докато ни разказваха за историята- видяхме в едно помещение наредени около стените чистички,измити(като нови)надгробни плочи.Обясниха ни,че до скоро са си били отвън на мястото си,но минали от хасковския музей и си харесали една плоча с интересен надпис и си я взели.Затова местните си прибрали останалите,поръчали железни врати и алармена система.Интересно...
После докато седяхме на един мегдан на сянка и плезехме езици,площада тръгна да го прекосява един много стар човек с брада и бастун.Ние го извикахме и той тръгна да пристига към нас.Много ни бе съвестно.Човека седна и известно време се вайка,че не се бил обръснал за нас.После дойде от самосебе си един леко по-млад старец и почна да си рови из джобовете докато намери ябълки и ни ги раздаде лека,полека.Даде и една на онзи с бастуна,но после му я взе и му я смени с по-хубава.Попитахме колко човека живеят в това село.90-ни бе отговорено(за наша изненада).После стареца се поправи-„Всъщност 50.Останалите са помаци.Живееха в планината в едно село,но нямат прехрана там и се заселиха тук миналата година .„
Ние се наточихме като истински столичани за клане и война и го попитахме настървено:е и...проблеми някакви имате ли?Отговорено ни бе съвсем просто-"Ние тук не се делиме..."Досрамя ни малко.

И така-дойде време за прибиране в Софето.Натоварихме багажа,палнахме пак колите и пълни с впечатления и снимки тръгнахме наобратно.И отново виещи се пътчета,чукари и гори,песни на щурци долитащи през прозорците...и така докато не изкочихме на магистралата.
А там сякаш се събудихме от сън.Или сякаш изплувахме от дълбокото.Или сякаш преминахме внезапно стена разделяща ни от паралелен свят.
Отново (и то внезапно)-забързани коли,отнесени хора,безлични продавачки в бензиностанциите...но ние се чувствахме добре.Така до София и после още известно време.
И ето,това мене изведнъж ми се видя странно и ме затормози.

Ние се чувствахме добре!Много странно...Наистина прекарахме ползотворнои наситено,но защо се чувствахме добре?Загадка!

Опитах се да разбера.Ето-аз обичам да пия,пуша и жени обичам и да вилнея до сутринта обичам,но не се чувствам добре после.Ходя по планини.Понякога дълго,на безлюдни места,безумно красиви и своебразни,но винаги връщането е болезнено,сякаш ме изтръгват от рая,сякаш отивам в ада,сякаш ме ощетяват...Не се връщам с радост.А тук обратно-отлично прекарване,но вместо съжаление за отпътуването ние се чувствахме добре.Изглеждаше сякаш нещо бе събрало духа и тялото ни в едно единно цяло,в равновесие едно с друго,и това „цяло” съществуваше тук и сега!
Добронамерените хора,следите от траки,скалите и горите (и симпатягите лешояди),около всичко витаеше една другост,различност,лека мистериозност и паралелност.Паралелен свят.
Чак сега се усетихме че за толкова километри не видяхме пластмаса и неон,глупави светлини и лъскави банки,нито Макдоналдси и други насадки...За 800 километра не влезнах в повече дупки,отколкото за един ден в столицата...Никой не налетя да ни бие,нито да се заяжда,че сме софиянци,никой не ни гледаше като пукел като пазарувахме.Липсваше и символа на цивилизацията ни –високо дигнат среден пръст,докато ти махаш в нужда към преминаваща кола на пътя...
Хората-нормални,природата опазена,реките-реки,траките-траки,никаква агресивност.Никакви пустеещи земи,нито оплаквания за малко пари или безработица.Много хора срещнахме от района-доброволци-деца,ученици по три месеца да работят безплатно през ваканциите им в природозащитни дейности...
Почувствахме се със събран дух и тяло.Това ми идва като определение.Около мене е пълно с хора при които това са отделни неща.Тялото е тук,но духа ще почне да живее малко по-нататък.Като забогатее или завърши образование или направи кариера или като нещо си друго.Други пък живеят със събрани дух и тяло,но знаят точно датата,когато те ще се разделят-когато се оженят или като им се роди дете...което също е странно.Други пък са с едно тяло,но с два духа-единият в семейството,другият навън.Познавам хора,които не са за тук.Не са за тази държава,не са за тази жена,не са за тази работа,не са за тези пари...Други,които знаят точно кой им е виновен...Познавам хора,които псуват всичко добро,такива които тях ги псуват и такива които псуват всичко живо.Това ми е ежедневието.Разбира се познавам и свестни хора,все пак.
В крайна сметка замислих се след това пътуване.Наистина бе мистично и светът бе паралелен.Няма да го кажа ако само аз го мислех,но ние бяхме група от 12 човека,непознати помежду си,различни,но почувствахме еднакво нещо.Ние не бяхме на сафари или в Тибет,това си е в България и е толкова различно.И най-важното тази пълнота и завършеност,която ни обзе на връщане...
Остава един въпрос,който ме мъчи:ако това наистина са два паралелни свята-кой е истинският?