Сватбено скитане в символния град

Берлин. Двадесет години по-късно. Дори месеца е същият. Северни ветрове чертаят стъпките на моето детство.

Току-що омъжена, сякаш се завръщам тук да сверя своя компас. Зад мен - летището в Хамбург, срещнатите там българи, с които по емигрански съзаклятничим, кафето с кифлички на гарата, ранният влак…

Берлин. Хотел с три звезди. Стая на първия етаж. Тракане на прибори. Елегатно стълбище и парапет със змиийска глава накрая.

Нови впечатления, които като в колаж се наслагват до старите…

Разрушена катедрала, превърнатата в музей… Като онемяла старица, в чиито очи говори живота. Наоколо сергии и мургави чужденци зад щандовете. Зоологическата градина. Двата добри слона, които пазят желязната порта- вече затворена. Отвъд -цветна градина. И моите спомени…

Колоната Виктория наистина изпълваща ни с чувството на триумф. Райхстагът. Тълпите от посетители. Ученици. Туристи. Ватърът се бие в опънатите знамена. Фотоапарати, глъч и викове. История.

Паркове, зеленина, красиви скулптури, малки изкуствени езера, безвремие…

Паметника на Руската Армия. Познатата соц. архитектура. Запазен, поддържан и пуст- само на няколко метра от Браденбургската врата.

…пътувам в скута на майка ми и гледам "стената" през стъклото на мотрисата. Знам, че от другата страна са “чуждите”. Знам, че “там” можеш да си ядеш шоколадови яйца колкото искаш, но не е позволено да преминеш. Ако опиташ, ще те застрелят. Помня мъгла и неясен силует в далечината…

Бели кръстове и снимки. В памет на всички източногерманци дръзнали да преминат границата. Млади. Безумни. Сигурни в успеха си или отчаяно решени. Замисляли своето бягство с месеци или дори години. Объркани пред смъртта или щастливи, че са изкупили своето право на избор? Като онзи кървял до смърт в глухата нощ, защото е бил оцелен на границата между двете Германии и никой не посмял да му помогне…

Приближаваме…

Нежнолилав здрач обгръща колесницата върху високите колони. Четирите впрегнати коня сакаш всеки миг ще оживеят. Символ на война и помирение, на разединение и победа. Преминавам Браденбургската врата, докато съпругът ми ме снима. Точно след двадесет години.

Дали съм тук да разбера, че всеки път бива открит, стига да чакаш достатъчно дълго?

А там- площад и много хора. Въздуха жужи от вълнение. Усмивки. Светкавици, които проблясват все по- силно в сгъстяващия се мрак. Браденбургската врата- символ на ХХ век.

Берлин- мечета с вдигнати лапи по улици и покриви.

Купуване на сувенири…

После силуетът от моето детство се изправя пред очите ми, плътен и реален. Паметника на Фридрих ІІ- Крал на Прусия. Гордата му осанка приветства величието на всичко наоколо, създадено от гения на архитекти, скулптори и художници. Площад, потънал в нощна тишина и безброй от светлини …Берлин, Берлин- обичам те сега…

Хумболтовия Университет и паметника на неговия основател. Кралската опера. Националната галерия. Катедрали наречени на непознати ни светци. Музеи с трудно произносими имена. Мост, от който към небето, вече теменужено на цвят, са насочили копието си древни войни. Реката оцветена в кървав неон.

Когато накрая решаваме да се приберем вземаме автобуса. Зад нас се настанява шумна група испански момичета и ние объркваме спирката.

Сони центърът. Ресторанти, киносалони. Свещи по масите. Разговори. Премиера на Спайдърмен, което личи от огромния макет монтиран над един от входовете. Фонтанът в средата, неспирно сменя цветовете си, ведно с осветлението по покрива. Розово, синьо, жълто… Всеки няколко минути водата бликва по-силно, после утихва под повърхността. Берлин живее своя нощен живот.

На сутринта тръгваме към летището да оставим багажа си. Вятърът е спрял, дори махаме връхните си дрехи. Във влака войнствен младеж започва разговор с нас като няколко пъти изфъфля въпроса лесно ли се намира в България “ворк”. Точно преди да го ядосаме напълно, ни “светва” и обстановката се успокоява. Той ни прави снимка с фотоапарат- еднодневка и скача като ужилен на следващата спирка, изкрещявайки името на Вотан…

После- Александър Плац. Телевизионната кула. Металното й тяло опнато към сивото небе. Нарежда ме се на дългата опашка и когато най-накрая влизаме, асансьорите плавно ни отвеждат догоре- така както в моето детство. И там погледа ни полита далеч през оживени площади и фонтани до лабиринтите от панелни блокове- сега свежо оцветени; през речните канали, гъсто премрежили града и мостовете над тях, всеки различен и неповторим…

Берлин…Пъстри чорапи до коленете и ризи в цвят каки с немското знаме на ръкавите…

Посвещаваме останалото ни време за разходка из Зоопарка - най-старият в Европа. Успяваме да намерим слоновете, с което още един пропуск от миналото е запълнен. Застояваме се пред колониите фламинга, красиви като рози. Разговаряме с тигъра, който се отърква в клетката си, щом го прибилижим. Гледаме двойка съвокупляващи се. мауймуни. Снимаме бобрите. Не пропускаме паяците и змиите. Чакаме да се събудят двойката лъвове…

Берлин…Последната порция немска бира и наденички преди тръгване. Сервитьори с дълги черни престилки и тъмни очи.

Пред нас -отново път. И може би нови двадесет години…