ЛИВЪРПУЛ-БРЯГ НА СВОБОДАТА
Огрян от зимно слънце, великолепен, аристократичен, жив, непознат- така виждам Ливърпул. И тогава разбирам- това е бряг на свободата. Нали точно тук се е родила легендата Бийтълс. И ако Лондон е един от центровете на света, то Ливърпул е мястото, от където е започнала музикалната революция на ХХ век.
Прелиствам рекламните брошури, които съм събрала по пътя си. В тях може да се намери всякаква полезна информация, от музеи до нощни клубове. През 2007 година Ливърпул ще празнува 700 години от своето основаване. През 2008 ще бъде културна столица на Европа. Следва дълъг списък със забелeжителности- това обаче после.
Да пътуваш без група в непозната страна- без водач, резервации в хотел и всичко останало- несъмнено крие своите неудобства. Особено ако нямаш много ясна представа къде отиваш и единственото, на което можеш да разчиташ е пътешественически нюх. Сто на сто ще се минеш с нещо, но пък чувството е несравнимо. Как можеш да усетиш свободата на пътя, ако си ангажиран с графици и масови посещения на обекти. Къде по-добре е да се изтърсиш в някоя утрин като тази и да прегърнеш непознатата земя като родна щом тук те е довела съдбата.
Набелязваме няколко хотела тип “Легло и закуска” и се запътваме да си опитаме късмета. В първият, богато украсен с цветя по прозорците и награден за отминалата година, се оказва, че няма свободни стаи с отделна баня (и тук както всичко друго Англия е страна със собствени стандарти). Вторият, на който и се спираме, да не губим повече време, е към англиийския вариант на БТС. Семпъл, с бели стълбища; срещу четиредесет и седем английски лири получаваме малка стая с розови пердета и изглед към задния двор.
След кратка почивка излизаме. Позволяваме града да ни превземе, защото е невъзможно да обходим всички негови забележителности за времето, с което разполагаме. Позволяваме да влезе в телата ни и неумолимо да ни води до пълно изтощение, позволяваме да нахлуе в съзнанието ни пълноводен като реката Мърси, покрай която се разлива, да изпълни душите ни и да се скъта там като миг щастие.
Как може да се опише Ливърпул? Как да събереш в думи усещането за простор, който носи? Изящните сгради, изпълнени с време… Като повечето места на Острова и тук миналото и настоящето са неуловимо преплетени, така че е необходимо малко въображение, за да се пренесеш, в която желаеш, епоха. Дори може би в онези далечни времена, когато тук е имало само едно селце, разхвърляно около това, което хората са наричали Пуул (в превод- локва, гьол)…Ливър пък е името на митична птица, която държи в човката си водорасло. Може да се види навсякъде, но най впечатлявящи са двете медни статуи върху сградата на Кралстото Дружество “Ливър“. Подобно птицата -жар, тя изглежда неземна и вечна.
Стигайки Матю Стрийт се прехвърляме в годините на рок-енд-рола. Тази иначе незабележима уличка, дължи славата си на Кавърн Клуб, от където Бийтълс започват своя звезден път. По-късно тук са свирили още много други култови банди като Ролинг Стоунс, Кинкс, Ху и пр. Днес заведения с жива музика и хостели оформят Кавърн Куортър (Кавърн Квартала). Има и магазин на Бийтълс, където стоките, но и цените, са до тавана.
Настоящият Кавърн Клуб е построен в началото на 80те години- само на няколко крачки от стария. Също като него, той се намира под земята и е строго рокаджийски. Пред входа на улицата небрежно е подпряна скулптура на Джон Ленън, а червените тухли на външната стена са изписани с имената на всички, повече или по-малко известни групи и изпълнители, свирили тук в чест на вечните Бийтълс. Докато ги разглеждаме към нас се приближава възрастен ливърпулчанин и подхваща разговор. “Помним” казва той на раздяла и времето оживяло увисва в края на усмивката му.
А ние продължаваме нататък. Градската зала или Таун Хол е един от най-старите архитектурни паметници на града. Създадена през 18 век, тя продължава да е място за провеждане на различни тържества и конференции. Тук се помещава и областната управа. Входът в древногръцки стил преминава в позлатено кубе с часовник, над който се издига красива статуя на Минерва- богинята на мъдростта.
Улицата надолу ни отвежда до крайбрежния булевард, където откриваме Моряшка Църква. Пламналата в бакър кула, окичена накрая с искрящо на слънцето корабче, някога е било първото, което моряците са виждали, приближавайки брега. В самата църква, която още носи името на Богородица и Св.Никола, се съхраняват корабен рул и камбана, а в двора й са положени останките на мачта. През овехтелите платна виждам парчета ясносиньо небе. До тях бронзови деца, прогегнали ръце нагоре, напомнят за жестоките бомбардировки тук през Втората Световна война.
Вълноломът или Пиър Хед е лицето на града. Белокамените сгради на Кралското Дружество “Ливър” (Royal Liver Building), Корабната компания “Кунард” (Cunard Building) и Пристанището на Ливърпул (Port of Liverpool Building), или още Трите Грации, оформят неговия неповторим изглед. Всяка по своемо красива и различна, те притежават нещо от маниера на американските небостъргачи и пълнотата на европейската архитектура от началото на миналия век. Пред тях се издига паметника на крал Едуард VІІ, поздравяващ всеки прекосил реката с ферибота от Биркинхед.
Следобедът клони към залез. Последните лъчи се сгъстяват, въздуха затрептява, цветовете омекват. В складовете на някогашното пристанище Албърт Докс днес се помещават музеи, кафенета, галерии. Коридори розови колони, свързани помежду си с тежки, корабни вериги, обримчват реката. В гладката й повърхност се оглеждат акостирали лодки. Чернопери корморани са накацали по изкуствен остров- макет на Великобритания. В далечината слънцето залива с позлата града и падне ли нощта, неоновите светлини заместват неговия пищен блясък.
Вечерта избираме да прекараме в китайски ресторант наблизо. Трациционно украсен с дракони и ветрила, ресторанта е изискан, обслужването- безупречно. На всяка маса е поставено котлонче, за да бъде храната топла- нещо, абсолютно задължително за англичаните. Ние също не оставаме разочаровани, а на тръгване получаваме и безплатно плодове.
Преди да се приберем, обаче, Ливърпул ни разкрива още една от своите тайни. На една от централните улици се натъкваме на стара катедрала с грейнали прозорци. Зад тях ясно се виждат множество хора, сякаш събрани на вечерна литургия. Колкото повече се приближаваме, толкова по-необяснимо това, което виждаме ни се струва. Изведнъж осъзнаваме, че църквата е порутена. Вероятно бомбардировките през войната са я превърнали в призрачна старина, която макар и изтърбушина отвътре е с напълно запазена фасада. Силуетите, които личат отдалеч са многото дървета, израснали отвътре; клоните им протегнати като ръце зад изпълнените с улични светлини прозорци. И. все пак, ако се придържаме към местния фолклор, мястото със сигурност е обитавано от духове.
На другия ден ставаме за английската си закуска. Хотелчета като нашия се славят с пълния й комплект- яйца на очи, мазни наденички, боб от консерва, препечени домати, тост. Вече сме се договорили с домакините да направим някои поправки и получаваме, с изключение на доматите, всичко както сме го поискали. Хапваме набързо, оставяме раниците си и тръгваме да видим още от катедралите на Ливърпул.
Макар и да притежаваме вкус към различното, модернизма на Римокатолическата катедрала ни идва в повече. Първоначално замислена като огромен по размери храм, в традиционен стил, в крайна сметка катедралата е добила настоящия си вид на бетонна шатра. От своебразния купол стърчат метални пръти, които трябва да символизират трънения венец на Христос. Но от място, на което е разположена, се разкрива хубава гледка към града, а и интериора е далеч по-сполучлив. Най-впечатляващи са пластиките по цялата обиколка на катедралата, изобразяващи последните часове от живота на Христос. Помежду им са разположени олтари, представящи католицизма в цял свят.
Англиканската Катедрала е била започната като отговор на Римокатолическата и за мен е безспорния първенец в напреварата. Не само заради внушителните си размери, но и автентичност. Най-голяма в Англия, четвърта по-големина в света, нейно притежание са още най-големия църковен орган и най-звънките камбаните. И за да бъдем точни- строителните работи продължават. Входа за посетители е свободен, но е желателно да се направи дарение като нашите два паунда се оказват напълно достатъчни към нас веднага да се приближи екскурзовод.
Обиколка на катедралата отнема часове. Започваме с амвона. Оттук се виждат най-добре прелестните стъклописи. Разбираме, че всеки един прозорец е посветен на отделна тема- епископите, аристократите, исторически сцени и пр. Почит е отдадена на всички, свързани с издигането на катедралата- от архитекти до строители, от управници до доброволци и дарители. На долния етаж е разположен парклисиса на Дева Мария, отворен за богомолци. В друга една зала са изложени бойните флагове на много кораби, а на покрива са разперени платна, отново, за да изобразят свободния дух на Ливърпул…
Както скърбите и радостите остават отпечатък по човешкото лице, така и улиците, сградите пазят своите спомени. Може би така градовете създават хората, не обратното, защото всеки притежава своето неповторимо, различно излъчване, своя жива същност, и ангел, който да го покровителства. Затова щом се качваме на влака, аз си пожелавам, един ден Ливърпул да ме повика отново при себе си.
Когато преминаваме сводестия мост Ранкърн завалява. Но аз предпочитам да запазя усещането за светлина, с което ме е изпълнило това малко пътешествие. Непозната в непознатото- моето впечатление остава спонтанно, шеметно, неочаквано. И знам къде да се върна щом ми дотрябва мъничко северна сила…
КРАЙ
