Така се казва долното. Не е редактирано, не съм го чел дори - просто писах, писах без да мисля. Не съм го чел, а и надали някой от вас ще го дочете докрай - много е дълго....
И все пак - ето го:
На такава възраст
На такава възраст сме, беше казал някой. В тая възраст е така – по 10-12 часа на ден, обядът идва със закуската в 10 вечерта, една кутия цигари на ден и то не защото ти се пуши.
Прахоляк, бързане, вечно свит от нерви стомах...
Костюм, лаптоп, офиси, преговори, “Какво ще пиете?” “Чаша вода, благодаря”, изрази като “не съм оправомощен”, “като компромисно решение”, “не съм в течение”, “би било изключително полезно за” и тем подобни дивотии....
Искам да го видя тоя някой, който казваше, че в тази възраст е така. Искам да го хвана за хилавото от висене на бюро вратле, искам да го стисна за оределите без време коси и да навра мишата му физиономия в бъдещето, за да види себе си.... Да види шкембето, отпуснатите бузи, пожълтялата кожа, задръстените дробове, първия инфаркт на 40.... Да види богатото, бездушно и цинично изчадие, влачещо залинялото без време тяло от джипа до чашата пред камината, от чашата до празното легло....
