от Бате Мишо

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...

Ицо оди по поляни
Снима котки по пижами
А пък после в блога
Публикува лога

Прочетете дневника на Ицко
Публикува в него всичко
В текстове и във картинки
И със много-много снимки

Дневника на Ицко Пицко - Непрекъснат пунктир

Със клюн по-здрав от як обков
На лов излезе Мишелов.
Разпери той крилете мощни
Заякнали във полетите нощни
И с боен вик, оттекващ в планината
Разцепи въздуха в гората.

Летеше той и гордата осанка
Хвърляше в тревата мрачна сянка.
И знаеха и плъх, и мишка
Че иде сетната въздишка.

Ярдбирдс с Джеф Бек и Джими Пейдж в класиката на Антониони - Фотоувеличение.

Kibirli Ceviz